____444444444444_______________444_____444__________________________
____444444444444___444444444___444___444______4444_____444444444____
_______44444_______444444444___444__444_______4444_____444444444____
_______44444_______44_____44___444_444________4444_____44_____44____
_______44444_______44_____44___444444_________4444_____44_____44____
_______44444_______44_____44___444_444________4444_____44_____44____
_______44444_______44_____44___444__444_______4444_____44_____44____
_______44444_______444444444___444___444______4444_____444444444____
_______44444_______444444444___444____444_____4444_____444444444____
____________________________________________________________________
_________________________44444444_______444444444___________________
_______________________444444444444___4444444444444_________________
_____________________44444444444444444444444444444444_______________
___________________444444444444444444444444444444444444_____________
__________________44444444444444444444444444444444444444____________
__________________44444444444444444444444444444444444444____________
__________________44444444444444444444444444444444444444____________
___________________444444444444444444444444444444444444_____________
____________________4444444444444444444444444444444444______________
______________________444444444444444444444444444444________________
________________________44444444444444444444444444__________________
__________________________4444444444444444444444____________________
____________________________444444444444444444______________________
______________________________44444444444444________________________
________________________________4444444444__________________________
__________________________________444444____________________________
____________________________________44______________________________
____________________________________________________________________
__4444_____4444___444444444___444444444444___4444444444___4444______
__4444_____4444___444444444___444444444444___4444444444___4444______
__4444_____4444___44_____44_______4444_______44___________4444______
__4444444444444___44_____44_______4444_______44444444_____4444______
__4444444444444___44_____44_______4444_______44444444_____4444______
__4444_____4444___44_____44_______4444_______44___________4444______
__4444_____4444___444444444_______4444_______4444444444___4444444444
__4444_____4444___444444444_______4444_______4444444444___4444444444






Топла есенна нощ. Първият ден на есента. Лек, свеж вятър гали тялото на младежа. Той стои на колене, положил главата си на гроба. Тихо плаче и не бърза да изтрие сълзите си. С безумие и страх в очите той крещи: „Защо?! Защо го взе?! Върни Бил тук! Той там не ти е нужен! Той е нужен тук! Вземи мен вместо него!” В отговор поривите на вятъра стават все по-свирепи, като че ли се подиграват на думите на младежа. От огромната снимка на надгробната плоча гледа другия младеж, много приличащ на този, с красиви, силно гримирани в черно, кафяви очи, с право, тънко носле, пълни устни и малка бенка под тях, прави, черни коси с бели кичури. Той весело се усмихва, едната му вежда е леко повдигната и поради това погледа му изглежда хитър и малко нахален. Отдолу пише: „ Бил Каулиц 1 септември 1989 г. – 1 септември 2007 г.” Точно в деня на своя 18-ти рожден ден умира този весел, талантлив, любим на всички млад мъж, солист на групата Tokio Hotel. Така се случва веднъж на 1000 години, когато човекът е същински ангел. Такъв беше и нашият Били! Точно в този злополучен ден, рождения ден на младежа, когото обичаха всички момичета в Европа без изключения, той решил,току що получил шофъорската си книжка, да изпробва новата си кола. Том бил малко пийнал за да кара, за това си останал в къщи, като му казал: „Бил, само бъди внимателен. Моля те!” Бил мило се усмихнал на брат си и му отговорил: „Не се безпокой! Иди да спиш!” Адреналинът и жаждата за високи скорости подмамили Бил да увеличава км/ч., ето вече 150, 160, 170!!! Карал по магистралата, нямало никакви други коли! „ Ето това е свобода” мислел си той. Изведнъж звън. Том. „Бил, къде си? Всичко наред ли е?”. „Да, Том…” УДАР!!!! „ Бил! Бил! Дяволите да те вземат! Бил, чуваш ли ме?!”- крещял Том. Пи…пи…пи.., отговорил телефонът. Бил катастрофирал, връхлетял право в идващия насреща огромен ТИР. Том, родителите, всички приятели веднага дошли на мястото на аварията. Колата на Бил не се е била запалила! Но изкарали Бил в безсъзнание, гърдите му били целите в кръв, имал множество рани, сътресение и счупвания. Незабавно го откарали в болница. Том не се отделял от брат си нито за минута. А Бил се усмихвал. Даже и в лицето на смъртта този невероятно добър младеж се е усмихвал! В реанимацията Бил само успял да каже на Том последните думи в своя кратък живот: „ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВИНАГИ ЗАЕДНО! МОЛЯ ТЕ, ЖИВЕЙ ЗАРАДИ МЕН!” След тези думи главата му паднала беззвучно на възглавницата, а ръцете се отпуснали в ръцете на Том. „НЕ!!!”- крещял Том- „Ти няма да ме оставиш сам!!!” От многото рани по крехкото тяло, Бил умря…, умря с усмивка на лицето, като същински ангел, в деня на своя Рожден ден!Измина 1 година от деня, в който почина Бил, Том стои тук, на гроба на брат си, всеки ден и обвинява себе си за смъртта му. Нали именно той му е звънял по телефона, когато Бил е катастрофирал. Може би е щял да види камиона, ако не е отговарял на обаждането. Кой знае… Това е Божия воля, съдба! Том стои на гроба и повтаря: „Помниш ли, ние си обещахме, че ще умрем заедно? Помниш ли, ние се шегувахме, смеехме се заедно? Помниш ли, ние всичко правехме заедно?!” Том взе цветята и ги положи на гроба. Той е целият обсипан с рози. Рози – любимите цветя на Бил. „ А сега ти ме остави сам”- продължи Том – „Разбери, аз не мога да живея ЗА ТЕБ БЕЗ ТЕБ! Обичам те, братле! Знам, така ние няма да бъдем заедно, ти на небето, а аз тук. Без теб аз тук, на земята, не мога да живея! Мама ще ме разбере! ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО!” Намериха Том на края на гората. Беше се търкулнал в дерето. Положиха го до брат му, а на надгробната плоча, до снимката на Бил, сложиха и снимка на Том надпис: „Том Каулиц 1 септември1989 г. – 1 септември 2008 г.” А под снимките бяха издълбани последните думи на Бил и Том: „Ти си моят ангел! Ние ще бъдем винаги заедно!”
Може вече да са се срещнали, двамата братя-близнаци, двата ангела!
До сега помним и ще помним вечно трагедията на групата Tokio Hotel, която е жива и ще живее завинаги в сърцата ни. И никой никога няма да ги забрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А сега избършете сълзите от очите си, нали си спомняте – ТОВА НЕ Е ИСТИНА!!!!!!






·´`·.(*·.¸(`·.¸ ¸.·´)¸.·*).·´`·»
«·´¨*·.¸*Tokio Hotel*.¸¸.·*¨`·»
·´`·.(¸.·´(¸.·* *·.¸)`·.¸).·´`·»